Wishlist

Днес реших да споделя с вас продуктите по които се захласвам в последно време, и които нямам търпение да си купя (веднага щом картата ми се съвземе от пътуването, което предвиждам). Списъкът е кратък, но ако изскочи нещо ще го добавя  :

1. bareMinerals Get Started Kit :

Този комплект съм си харесала от много време, тъй като обожавам марката, има добри отзиви за него, а и излиза супер изгодно. В него има :

- 2 ФДТ в различни цветове, а именно Fairly Light и Light. Ако имаш светла кожа с неутрален подтон, като моята, по-тъмния (Light) може да се използва през лятото, ако хванеш тен. Аз лично най-вероятно ще го подаря на майка ми, понеже не обичам да се пека на слънце. По-светлия ФДТ е този който използвам от повече от 3 години и който се доближава най-много до цвета на кожата ми, а именно Fairly Light. Спокойно мога да кажа, че по-ефикасен и същевременно натурален продукт за мен НЯМА. Единствено цената му е висока, но пък на пръв поглед малкото количество в опаковката стига за много време, особено, като се научиш добре да го нанасяш.

-База за грим Prime time, която отдавна искам да пробвам и която също е много хвалена.

-3 (не една, а цели 3!!) четки от естествен косъм, две за ФДТ и една за коректор

-Бронзираща пудра Warmth

-Фиксираща пудра Mineral Veil

-DVD с обяснения за нанасянето на продуктите

Стойността на продуктите закупени поотделно е почти тройно по-висока, от цената на комплекта. (59 евро в Sephora) 

~

2. Stila Sparkle Waterproof Liquid Eye Liner 

Веднъж бях видяла една позната с чeрна очна линия със сребърни блестящи

частици и наистина бях очарована от ефекта. От тогава си търся такава, докато най-после случайно не прочетох ревю на тази в един блог.

~

3. Thierry Mugler Alien Eau Extraordinaire

Понеже се бях регистрирала в сайта на Thierry Mugler с код от опаковката на любимия ми парфюм Alien, получих мостра на тази тоалетна вода и просто се влюбих. Никога не усявам да си харесам достатъчно летен аромат, защото ми идват прекалено сладникави, но този е просто перфектен. Има връхни нотки на нероли, градински чай и бергамот примесени със сърцеви нотки на тиара и кехлибар.

~

4. bareMinerals concealer (Light 2)

Всъщност това може би не би трябвало да е в Wishlist-а ми, тъй като вече съм си го взимала и то неотдавна... Купих си го преди около 10 дена и бях много доволна. Коректорът е страшно покривен, прикрива всеки малък недостатък и седи естествено. Опаковката е супер сладка и малкото кръгло огледалце просто те подканва да си го държиш под ръка в джоба, точно до балсама за устни, но именно заради това го изгубих онзи ден като бях на дискотека...Беше единственото "ценно" нещо което реших да оставя в тренча ми и за съжаление чак на другия ден забелязах, че го няма. Определено пак ще си го купя, но си взимам поука и повече няма да го изваждам от несесера!

~

5.Eos Lipbalm 

 В момента имам подобен балсам на Balmy от който съм много доволна, но е на привършване и много искам да пробвам и тези, за да мога да ги сравня. Едниственият проблем е,
че не мога да реша кой да си взема, понеже всичките ме изкушават, но в магазина в който ги има обикновено няма много аромати, което прави избора по-лесен.



~

Това е. Надявам се скоро да успея да си набавя тези бебчета, но мисля, че преди това, веднага след последния конкурс, ме чака шопинг в Амстердам. ;)

Уни + конкурси

Понеже ми е трудно да обясня разбираемо на всеки с какво съм се захванала и с какво искам да се занимавам по-късно, реших да ви поговоря за това. Ако се познаваме и се интересувате от това какво уча в момента и всеки път като ви заговоря за конкурс не разбирате за какво става дума или пък понякога се чудите как така имам почти непрестанно изпити в продължение на два месеца, би трябвало всичко това да ви се изясни в следващите редове. (Хората които се чудят какво представлява логопедията във Франция също са добре дошли :D)

Когато бях последна година в гимназията пред мен се постави един жизненоважен въпрос, а именно : а сега накъде? Винаги съм обичала музиката, но просто разбрах, че не искам това да ми е професията. Разбрах че имам нужда да помагам на хората, да се чувствам полезна. Ако можеше да е и нещо свързано с деца, още по-добре. До този момент все още нямах идея, освен може би детски психолог, но тук има твърде много хора които се занимават с това и няма търсене, затова и трябваше да открия нещо друго... И така случайно чрез позната на майка ми разбрах за логопедията, която няма много общо с тази в България.

 След малко проучвания бях изключително въодушевена да разбера, че работейки това мога не просто да помагам на хората, а да позволя на хора с най-разнообразни комуникационни проблеми да бъдат разбрани и чути, защото ортофониста (=логопеда) се занимава именно с това. Дислексия, временно изгубване на глас, афазии на Брока или Вернике, Алцхаймер, заекване, ампутиране на гласните струни, нарушения на слуха... Ортофонистът е способен да даде надежда на всеки, често там където не е останала много. Изключително обогатяваща професия, в която постоянно се учиш, понеже след 5-те години в университета на теория всеки трябва да е способен да покаже на човек, излизащ от операционния блок, с ампутирани гласни струни как да преглъща без да се задави, но не и на практика, затова и като се насочиш към някое заболяване правиш стажове свързани с него и допълнителни обучения. Аз лично бих искала да се специализирам в работата с глухи деца, осъзнавайки колко са крехки, как плачейки никога не могат да намерят утеха в гласа на майка си, как за да бъдат чути имат нужда да им бъде изградена изцяло нова система на комуникация.

Всичко това звучи прекрасно, докато не осъзнаеш, че местата за тази професия във Франция са точно 808. Влизането в университетите предлагащи специалността става със сложен конкурс, чието ниво само се покачва от година на година. Например в Париж през 2013 местата са 120, кандидатите - 3500. Писмения конкурс се състои в перфектно владеене на френския език (включващо спрежение на времена, които никой не ползва, познаване на значението на думи, които понякога не намирам и в най-дебелия речник вкъщи, диктовка (може и такава в която ти търсиш грешките), правопис на редки думи и т.н.), познания по биология и резюме в 200-300 думи на трудно-разбираем хуманитарен текст дълъг поне 3 страници.  Конкурсите са различни във всеки град и често променят условията си, което не улеснява подготовката. Тази година пробвам в 3 различни града, догодина при неуспех ще пробвам в 6 (шанса да ме приемат тази година е много малък, вече имам отказ от Париж, остават ми резултати от Лил и конкурс в Руен през май).

Веднъж успееш ли достатъчно трудния писмен конкурс, по време на устния трябва да убедиш журито да те задържи, а то е там единствено за да те дестабилизира. Запаметяване на дълги серии от цифри и букви, твърде лични въпроси, абсурдни задачи, психологични тестове... всичко сякаш е против теб, а запънеш ли се в отговора журито чака и с нищо не ти показва дали грешиш или не.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Когато дойде време да си избирам специалност в университета реших да се занимавам с науки на езика (нещо подобно на лингвистика? като цяло много ми допада) и едновременно да подготвям конкурса, понеже в моя университет има безплатна подготовка като подспециалност. Подготовката за конкурса в едно частно училище струва над 5000 евро, а шансът ти да успееш си остава почти същия. Истината е, че трябва постоянна мотивация и денонощно учене, учене, учене... което не ми е лесно, предвид това, че отделно следвам. Така се получи че ми се събраха два месеца и половина непрестанни изпити по специалността и няколко конкурса в различни градове. Така поне готвейки се не оставам без диплома и уча нещо, което също ми е много интересно. Статистиките показват, че доста хора успяват да вземат конкурса след бакалавър, та може би просто ще ми трябва още малко време. Време имам, мотивация също и само мога да се усмихвам на въпроси като "А ако не стане какво ще правиш?", защото знам, че искам да се занимавам именно с това и никой не може да ме спре.

"Обичам те" на езика на знаците

Lille

Наскоро ми се наложи да пътувам до Лил по работа. Не бях излизала от Париж от повече от година и да отида дори на час път от тук ми се струваше, като цяло пътешествие, затова и бях решила да се насладя максимално на този ден!

Тук на гарата имаше технически проблем с таблото и никъде не пишеше откъде тръгват влаковете. Всичко съобщаваха по говорителя, затова започнах да се ослушвам и си признавам, че ми беше трудно да се сдържа да не хукна към влака за Амстердам. Докато чаках да обявят и моя влак се заредих с M&M's (напоследък съм леко пристрастена 0:) ).

Пътят мина неусетно, в препрочитане на любима книга, а именно Цветният Воал на Съмърсет Моъм. Никога не се бях замисляла колко е подходяща за пътуване.

Щом стъпих на лилска земя, никак не беше трудно да намеря метрото. Веднага си купих електронна карта, която заредих с 2 билета.

Стигнах до старата част и влезнах в търговския център в отчаяно търсене на тоалетна (сутринта бях прекалила с водата и чая). Оказа се че магазините и тоалетните отварят в 10ч., а беше едва 8, но следващите два часа прекарани в града се превърнаха в непрестанно очароване и накрая почти бях забравила за неотложната ми нужда. В една от закусвалните на центъра продаваха топли бретцели само по 80 цента и това веднага ми напомни за пътуването ми в Германия преди около година и половина. Не можах да устоя и си купих един бретцел с капучино.

 Разгледах магазините отвън и ми направи впечатление, че дори баналната верига закусвални Paul е прекрасно декорирана :

Същото важи и за външната стена на този японски ресторант :

Време беше да изляза от търговския център, въпреки че вътре имаше Sephora, Hema и други мои любими магазини, както и магазин на Lego, който така и не можах да разгледам.

Още в началото на разходката ми открих, че архитектурата е прекрасна, и че доста барове предлагат домашно направена бира. Имах чувството, че се намирам едновременно в Германия, Холандия и Белгия, и смесицата определено ми допадна. Дори въздуха сякаш беше различен и не спирах да се радвам цветята и на магазинчетата.

Това цветарско магазинче и старинните вещи, които се продаваха в него много ми харесаха :

Разхождах се безцелно по уличките, очарована от атмосферата и китно украсените витрини и изведнъж се сетих, че май имах неотложна нужда, а минаваше 10 ч. Добре че не бях далеч от един друг търговски център. В него набелязах един магазин за всякакви желирани бонбони, от който на края на деня взех сигурно почти килограм за сестра ми.

После към мен се присъедини колежка от университета, която пристигна с по-късен влак. Набързо я разведох из града, заразявайки я с радостното чувство, което ме беше обзело. Харесахме си барове за вечерта и и двете си казахме, че би било прекрасно да живеем в това спокойно, китно градче с поносими цени, вместо в Париж.

Решихме да обядваме в един от многото суши барове, който се оказа на принципа на fast food, но определено сушито не беше лошо. Сервитьорът се беше ухилил на брошката ми с Ръката на Краля от Game of Thrones и преди да си поръчаме, много държеше да разбере откъде я имам (не е истина колко често ме заговарят непознати откакто ми я подариха ).

Обядът мина неусетно в бъбрене и беше време да се приготвяме за тръгване за това, за което всъщност бяхме там и за което почти бяхме забравили, а именно 3 часов изтощителен конкурс (за него и за другите конкурси мисля да пиша в отделен пост).

След конкурса и двете бяхме с опънати нерви и мисълта ни беше единствено насочена към това къде да седнем да пийнем нещо, а пакета с M&М's, както и двете ми домашно приготвени cookies, бяха изядени със скоростта на светлината. Спряхме се на може би най-известния местен бар с домашна бира. Аз си взех Чери бира, а колежката, която все и е трудно да избере, намери компромисен вариант взимайки няколко чаши различни бири в размер за дегустация :

След малко се оказа, че тя има да гони влак, а аз имах още няколко часа пред себе си и щеше да се наложи всичко да изпия. Поръчах едни сухарчета с разтопени сирена за мезе, понеже отдавна не бях пила. Реших да не бързам, затова се зачетох в книгата ми, наслаждавайки се на спокойната атмосфера в бара. Мисля, че чери бирата най-много ми хареса, въпреки, че по принцип не си падам по сладка бира.

Упита от бирите и усмихната се заразхождах из града. Имаше доста места, които все още не бях видяла, а не е като да нямах време. Някои малко напомняха на Центъра на Пловдив и ме налегна лека носталгия.

Мисля, че се разхождах поне 2 часа и въпреки, че бях отишла надалеч, веднага намерих обратния път. Оставаше ми твърде много време и бях гладна, затова седнах да хапна сигурно най-вкусния дюнер, който някога съм ялa. Вече нямах търпение да се прибера, защото бях преуморена, но знаех със сигурност, че искам да се върна. Градът пък явно не искаше да ме пусне, защото влака ми пристигна с 15 минути закъснение.

Когато най-после стигнах в Париж попаднах в лудницата на гарата и зачаках да ме вземат. Бях преуморена, но се чувствах заредена за пръв път от много време и вече нямах търпение за пътуването ми към Руен.