Haul Barcelona

Здравейте! :)

Лятото е към края си и този път така заслужено безсрамно си помързелувах, че не намерих време да довърша някои постове, пък да започна нови дори не си и помислих. Но сега, за да компенсирам, ще пусна няколко един след друг. Реших да започна с този Haul от семейната почивка в Барселона.

След дълго обикаляне по магазини за дрехи не можах абсолютно нищо да си харесам. Явно испанците се обличат прекалено екстравагантно и шарено за моя вкус. За сметка на това, обаче, попаднах на един магазин за козметика, в който се продаваха все марки неоткриваеми в Париж : Essence, Catrice, NYX, China Glaze, Sleek... Щандовте бяха богато заредени и неусетно напълних цяла кошница с неща, половината от които не ми трябваха (особено след последното ми зареждане с козметика от България). Беше огромно щастие да видя толкова много продукти на Sleek, на които имах само една палитра със сенки (i-Divine - Au Naturel), от която съм изключително доволна. За първи път виждах продукти на NYX, а в колекцията ми от лакове нямаше нито един China Glaze при положение, че съм прекаравала цели вечери въздишайки по цветовете им. Преди да отида на касата осъзнах, че прекалявам и върнах доста от нещата, натрупани в кошницата ми.

Ето какво остана и какво успях да купя на други места :

1. Мицеларна вода Byphasse
 По принцип не обичам да тествам много продукти за лице. Като намеря един качествен продукт го смятам  за незаменим и такъв е случаят с розовата мицеларна вода на Bioderma, на която преполових втора бутилка и за която ще ви поговоря в един следващ постинг. Този път реших да тествам тази на Byphasse, тъй като бях тръгнала с една бутилка Bioderma на дъното и не знаех дали ще ми стигне до края на пътуването. Не усетих разлика в качеството, а Byphasse е точно три пъти по-евтина. Дори забелязах, че водата на Byphasse премахва очната линия с един замах, докато Bioderma понякога леко я размазва. Добра покупка и за щастие вече намерих магазин в който мога да си презаредя!

2. Ексфолираща гумена гъбичка за лице Essence
Подариха ми я на касата и от тогава не се разделям с нея. С малките си власинки много нежно почиства лицето и в същото време наистина добре ексфолира и оставя кожата изключително гладка. Използвам я сутрин и вечер като си мия лицето с почистващ гел.

3. Серум за очи Premier Dead Sea (мостра)
Отново подарък от магазин. Все още не съм я използвала. Би трябвало да намалява торбичките под очите и тъмните кръгове, но от количесетвото което имам едва ли ще видя ефект. Не е продукт от който да имам особена нужда.

4. Матираща компактна пудра Еssence 04 Perfect beige
Пудрата върши работа без ефекта да е прекален. Мисля, че малко или много оставя кожата да диша, тъй като засега не ми излизат пъпки от нея. Не ми харесва, че не е особено трайна и чe заради опаковката лесно се разпръсква.

5. Essence eye sorbet 06 Illuminating Coconut
Тествах в магазина и ми се искаше всичките да ги взема, но реших да съм разумна, предвид количеството сенки, които си купувам напоследък. Изключително пигментирани и придават много свеж блясък нанесени върху всеки друг цвят сенки.

6. Essence Wave goddess soft touch eye shadow 04 Life is better when you surf 
 Отново силно пигментирани. Дълготраен и свеж цвят. Опаковката е много сладурска.

7. Essence liquid ink течна черна очна линия
След огромно разочарование от eдна очна линия Etos, която си купих от Амстердам през май, тази компенсира. Четката е малко мека в сравнение с това, на което съм свикнала, нo не е прекалено тънка и нанасянето е лесно. За разлика от очната линия на Etos, тази не остава като постоянна татуировка на окото и четката и не е с два косъма...

8. Essence спирала за обем I love Extreme
След всички хвалби, които съм чела за спиралите на Еssence най-накрая реших да ги пробвам. Имала съм и по-хубави, но и по-некачествени спирали. Едва ли бих си я купила пак. Четката е много дебела и при по-невнимателно нанасяне веднага сплъстява миглите. Резултата не е кой знае какъв за спирала с такова име.

9. Essence палитра със сенки All about Sunrise
Не можах да и устоя, след като по-рано това лято в България се сдобих с All about candies. Много красиви цветове. Пигментирани и дълготрайни. Страхотно се комбинират помежду си и придават блясък на погледа.

10. I have no idea...
Не знам на коя марка са тези брокатени сенки, които отново ми подариха на касата (испанците са щедри!), тъй като нищо не пише на шишенцето. Красиви са като полепнат по други сенки и за щастие не се разпиляват по лицето, благодарение на отвора на опаковката като на солница.

11. Матиращо червило Sleek Stiletto
И тук отново добре, че се овладях, тъй като си харесах поне десетина цвята... Цвета е прекрасен, а опаковката супер стилна и малка. Отдавна си търсех такова женствено червено матиращо червило.

12. Руж NYX Silky Rose
Опаковката!! Първия ми продукт на тази марка. Цвета е много нежен, траен седи естествено.Не знам как се сдържах да си взема само този цвят..

13. Лак за нокти China Glaze Merry Berry
Марката е новост за колекцията ми, но не и цветът. Точно такива тъмночервени лакове имам може би най-много от всички цветове и никога не са достатъчни. Всеки ми изглежда по различен начин. Не мога да дам мнение за качеството, понеже едва снощи го пробвах, но цвета е невероятно красив.

=======================================================================

Eто и втората част от този haul, в която просто събрах нещата, нямащи общо с козметика:

1. Малка розова чанта
Купих си я от един местен магазин за чанти, в който имаше страхотни намаления. Много е романтична. Цвета е нежно розово, което изобщо не се натрапва. От практична гледна точка е достатъчно голяма, но ще ми е малко трудно да я комбинирам с по-голямата част от гардероба ми.

2. Ароматизирана свещ
Мирише просто Б.о.ж.е.с.т.в.е.н.о! Името Spring flowers напълно отговаря на аромата, но на мен ми напомня също и на сладък аромат на дъвки и желирани бонбони. Без да съм я палила цялата ми стая в апартамента в Барселона миришеше прекрасно. Може би тук е момента да спомена, че и свещите са ми голяма слабост.

3. Дълго колие
Африканска изработка с почти изцяло естествени материали. На снимката не се вижда, но сред мънистата и семената има слонче и един малък Буда.

4. Кутийка за червило
Много практична покупка от един китайски магазин. Предотвратява отварянето на червило в чантата, което ми се случва като бързам с някои не толкова добре замислени опаковки. Вътре има малко огледалце.

5. Чай Clipper Love me truly
Джинджифил, женско биле, канела, кора от портокал, карамфил, кардамон и резене. Перфектен е, като се започне от опаковката и се стигне до невероятния му вкус, който просто те кара да се чувстваш уютно, на топло и вкъщи.

Надявам се да ви е било интересно. До много скоро ;)

Rouen

Свърши се! Не мога да повярвам, че го казвам, но наистина за тази година приключих с изпитите и конкурсите и дойде ред да ви разкажа и за Руан.

Денят беше подобаващо натоварващ и не можах да се разходя много (заради изкълчен глезен и пълна 30 литрова раница) , но ще се опитам да ви споделя впечатленията, които ми направи Руан. Още като наближих небето се беше покрило с гъсти облаци... пролича си, че съм на север. Сградите изглеждаха все по-мрачни и ето, че и последните ми представи за Руан - "китно градче край реката" се изпариха. Повече ми се струваше, че съм попаднала в някой филм на ужасите и нищо не можеше да промени това чувство, дори тази сладка пицария :

 Като за начало излязох от гарата и реших да се изгубя. Това си се превърна в мой начин на първо докосване с града : не търся къде се намирам, просто по най-бързия начин излизам от гарата и тръгвам натам, накъдето нещо предизвика жажда в погледа ми. Първото такова нещо, беше кулата на Жана д'Арк, която се отказах да снимам, понеже не успявах да намеря подходящ ъгъл. Ето една снимка от интернет, за да придобиете някаква представа :

Злокобно, нали? А сега си я представете с фон на сиво-черни облаци! 

Както подсказва името ù, в тази тъмница е лежала Жана д'Арк. Цялата е покрита с мъх и е заобиколена от дълбок ров. Мисля, че дава доста добра представа за цялостната атмосфера на града. 

След срещата ми, с една още по-мрачна катедрала (която просто не ми даде желание да я снимам) стигнах до тази сграда, за която по интуиция разбрах, че е кметството :

Няколко такива улички, почти ме бяха убедили, че Руан не е толкова мрачен:

Докато не открих зоната около Археологичния музей :

"Бели като морската пяна и по-бели от снега на планината" :

и тази църква... :

Да, правилно видяхте, това там е пентаграм... 

За съжаление (или не) хотела ми беше доста отдалечен от града и нямах възможност да се разходя вечерта, а и нямах сили след конкурса, който продължи около 5 часа и просто ме съсипа :

Поради липса на време и желание за дегустиране на местната кухня вечерях от близкия Мак Доналдс, в който вместо подложка за студения чай ми сложиха кора от яйца... xD

Съжалявам, че този постинг се получи толкова негативен, но наистина нищо хубаво не мога да кажа за този град. Може би греша и трябва да му дам още един шанс, но определено няма да е, ако не става въпрос за конкурс. 

Wishlist

Днес реших да споделя с вас продуктите по които се захласвам в последно време, и които нямам търпение да си купя (веднага щом картата ми се съвземе от пътуването, което предвиждам). Списъкът е кратък, но ако изскочи нещо ще го добавя  :

1. bareMinerals Get Started Kit :

Този комплект съм си харесала от много време, тъй като обожавам марката, има добри отзиви за него, а и излиза супер изгодно. В него има :

- 2 ФДТ в различни цветове, а именно Fairly Light и Light. Ако имаш светла кожа с неутрален подтон, като моята, по-тъмния (Light) може да се използва през лятото, ако хванеш тен. Аз лично най-вероятно ще го подаря на майка ми, понеже не обичам да се пека на слънце. По-светлия ФДТ е този който използвам от повече от 3 години и който се доближава най-много до цвета на кожата ми, а именно Fairly Light. Спокойно мога да кажа, че по-ефикасен и същевременно натурален продукт за мен НЯМА. Единствено цената му е висока, но пък на пръв поглед малкото количество в опаковката стига за много време, особено, като се научиш добре да го нанасяш.

-База за грим Prime time, която отдавна искам да пробвам и която също е много хвалена.

-3 (не една, а цели 3!!) четки от естествен косъм, две за ФДТ и една за коректор

-Бронзираща пудра Warmth

-Фиксираща пудра Mineral Veil

-DVD с обяснения за нанасянето на продуктите

Стойността на продуктите закупени поотделно е почти тройно по-висока, от цената на комплекта. (59 евро в Sephora) 

~

2. Stila Sparkle Waterproof Liquid Eye Liner 

Веднъж бях видяла една позната с чeрна очна линия със сребърни блестящи

частици и наистина бях очарована от ефекта. От тогава си търся такава, докато най-после случайно не прочетох ревю на тази в един блог.

~

3. Thierry Mugler Alien Eau Extraordinaire

Понеже се бях регистрирала в сайта на Thierry Mugler с код от опаковката на любимия ми парфюм Alien, получих мостра на тази тоалетна вода и просто се влюбих. Никога не усявам да си харесам достатъчно летен аромат, защото ми идват прекалено сладникави, но този е просто перфектен. Има връхни нотки на нероли, градински чай и бергамот примесени със сърцеви нотки на тиара и кехлибар.

~

4. bareMinerals concealer (Light 2)

Всъщност това може би не би трябвало да е в Wishlist-а ми, тъй като вече съм си го взимала и то неотдавна... Купих си го преди около 10 дена и бях много доволна. Коректорът е страшно покривен, прикрива всеки малък недостатък и седи естествено. Опаковката е супер сладка и малкото кръгло огледалце просто те подканва да си го държиш под ръка в джоба, точно до балсама за устни, но именно заради това го изгубих онзи ден като бях на дискотека...Беше единственото "ценно" нещо което реших да оставя в тренча ми и за съжаление чак на другия ден забелязах, че го няма. Определено пак ще си го купя, но си взимам поука и повече няма да го изваждам от несесера!

~

5.Eos Lipbalm 

 В момента имам подобен балсам на Balmy от който съм много доволна, но е на привършване и много искам да пробвам и тези, за да мога да ги сравня. Едниственият проблем е,
че не мога да реша кой да си взема, понеже всичките ме изкушават, но в магазина в който ги има обикновено няма много аромати, което прави избора по-лесен.



~

Това е. Надявам се скоро да успея да си набавя тези бебчета, но мисля, че преди това, веднага след последния конкурс, ме чака шопинг в Амстердам. ;)

Уни + конкурси

Понеже ми е трудно да обясня разбираемо на всеки с какво съм се захванала и с какво искам да се занимавам по-късно, реших да ви поговоря за това. Ако се познаваме и се интересувате от това какво уча в момента и всеки път като ви заговоря за конкурс не разбирате за какво става дума или пък понякога се чудите как така имам почти непрестанно изпити в продължение на два месеца, би трябвало всичко това да ви се изясни в следващите редове. (Хората които се чудят какво представлява логопедията във Франция също са добре дошли :D)

Когато бях последна година в гимназията пред мен се постави един жизненоважен въпрос, а именно : а сега накъде? Винаги съм обичала музиката, но просто разбрах, че не искам това да ми е професията. Разбрах че имам нужда да помагам на хората, да се чувствам полезна. Ако можеше да е и нещо свързано с деца, още по-добре. До този момент все още нямах идея, освен може би детски психолог, но тук има твърде много хора които се занимават с това и няма търсене, затова и трябваше да открия нещо друго... И така случайно чрез позната на майка ми разбрах за логопедията, която няма много общо с тази в България.

 След малко проучвания бях изключително въодушевена да разбера, че работейки това мога не просто да помагам на хората, а да позволя на хора с най-разнообразни комуникационни проблеми да бъдат разбрани и чути, защото ортофониста (=логопеда) се занимава именно с това. Дислексия, временно изгубване на глас, афазии на Брока или Вернике, Алцхаймер, заекване, ампутиране на гласните струни, нарушения на слуха... Ортофонистът е способен да даде надежда на всеки, често там където не е останала много. Изключително обогатяваща професия, в която постоянно се учиш, понеже след 5-те години в университета на теория всеки трябва да е способен да покаже на човек, излизащ от операционния блок, с ампутирани гласни струни как да преглъща без да се задави, но не и на практика, затова и като се насочиш към някое заболяване правиш стажове свързани с него и допълнителни обучения. Аз лично бих искала да се специализирам в работата с глухи деца, осъзнавайки колко са крехки, как плачейки никога не могат да намерят утеха в гласа на майка си, как за да бъдат чути имат нужда да им бъде изградена изцяло нова система на комуникация.

Всичко това звучи прекрасно, докато не осъзнаеш, че местата за тази професия във Франция са точно 808. Влизането в университетите предлагащи специалността става със сложен конкурс, чието ниво само се покачва от година на година. Например в Париж през 2013 местата са 120, кандидатите - 3500. Писмения конкурс се състои в перфектно владеене на френския език (включващо спрежение на времена, които никой не ползва, познаване на значението на думи, които понякога не намирам и в най-дебелия речник вкъщи, диктовка (може и такава в която ти търсиш грешките), правопис на редки думи и т.н.), познания по биология и резюме в 200-300 думи на трудно-разбираем хуманитарен текст дълъг поне 3 страници.  Конкурсите са различни във всеки град и често променят условията си, което не улеснява подготовката. Тази година пробвам в 3 различни града, догодина при неуспех ще пробвам в 6 (шанса да ме приемат тази година е много малък, вече имам отказ от Париж, остават ми резултати от Лил и конкурс в Руен през май).

Веднъж успееш ли достатъчно трудния писмен конкурс, по време на устния трябва да убедиш журито да те задържи, а то е там единствено за да те дестабилизира. Запаметяване на дълги серии от цифри и букви, твърде лични въпроси, абсурдни задачи, психологични тестове... всичко сякаш е против теб, а запънеш ли се в отговора журито чака и с нищо не ти показва дали грешиш или не.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Когато дойде време да си избирам специалност в университета реших да се занимавам с науки на езика (нещо подобно на лингвистика? като цяло много ми допада) и едновременно да подготвям конкурса, понеже в моя университет има безплатна подготовка като подспециалност. Подготовката за конкурса в едно частно училище струва над 5000 евро, а шансът ти да успееш си остава почти същия. Истината е, че трябва постоянна мотивация и денонощно учене, учене, учене... което не ми е лесно, предвид това, че отделно следвам. Така се получи че ми се събраха два месеца и половина непрестанни изпити по специалността и няколко конкурса в различни градове. Така поне готвейки се не оставам без диплома и уча нещо, което също ми е много интересно. Статистиките показват, че доста хора успяват да вземат конкурса след бакалавър, та може би просто ще ми трябва още малко време. Време имам, мотивация също и само мога да се усмихвам на въпроси като "А ако не стане какво ще правиш?", защото знам, че искам да се занимавам именно с това и никой не може да ме спре.

"Обичам те" на езика на знаците

Lille

Наскоро ми се наложи да пътувам до Лил по работа. Не бях излизала от Париж от повече от година и да отида дори на час път от тук ми се струваше, като цяло пътешествие, затова и бях решила да се насладя максимално на този ден!

Тук на гарата имаше технически проблем с таблото и никъде не пишеше откъде тръгват влаковете. Всичко съобщаваха по говорителя, затова започнах да се ослушвам и си признавам, че ми беше трудно да се сдържа да не хукна към влака за Амстердам. Докато чаках да обявят и моя влак се заредих с M&M's (напоследък съм леко пристрастена 0:) ).

Пътят мина неусетно, в препрочитане на любима книга, а именно Цветният Воал на Съмърсет Моъм. Никога не се бях замисляла колко е подходяща за пътуване.

Щом стъпих на лилска земя, никак не беше трудно да намеря метрото. Веднага си купих електронна карта, която заредих с 2 билета.

Стигнах до старата част и влезнах в търговския център в отчаяно търсене на тоалетна (сутринта бях прекалила с водата и чая). Оказа се че магазините и тоалетните отварят в 10ч., а беше едва 8, но следващите два часа прекарани в града се превърнаха в непрестанно очароване и накрая почти бях забравила за неотложната ми нужда. В една от закусвалните на центъра продаваха топли бретцели само по 80 цента и това веднага ми напомни за пътуването ми в Германия преди около година и половина. Не можах да устоя и си купих един бретцел с капучино.

 Разгледах магазините отвън и ми направи впечатление, че дори баналната верига закусвални Paul е прекрасно декорирана :

Същото важи и за външната стена на този японски ресторант :

Време беше да изляза от търговския център, въпреки че вътре имаше Sephora, Hema и други мои любими магазини, както и магазин на Lego, който така и не можах да разгледам.

Още в началото на разходката ми открих, че архитектурата е прекрасна, и че доста барове предлагат домашно направена бира. Имах чувството, че се намирам едновременно в Германия, Холандия и Белгия, и смесицата определено ми допадна. Дори въздуха сякаш беше различен и не спирах да се радвам цветята и на магазинчетата.

Това цветарско магазинче и старинните вещи, които се продаваха в него много ми харесаха :

Разхождах се безцелно по уличките, очарована от атмосферата и китно украсените витрини и изведнъж се сетих, че май имах неотложна нужда, а минаваше 10 ч. Добре че не бях далеч от един друг търговски център. В него набелязах един магазин за всякакви желирани бонбони, от който на края на деня взех сигурно почти килограм за сестра ми.

После към мен се присъедини колежка от университета, която пристигна с по-късен влак. Набързо я разведох из града, заразявайки я с радостното чувство, което ме беше обзело. Харесахме си барове за вечерта и и двете си казахме, че би било прекрасно да живеем в това спокойно, китно градче с поносими цени, вместо в Париж.

Решихме да обядваме в един от многото суши барове, който се оказа на принципа на fast food, но определено сушито не беше лошо. Сервитьорът се беше ухилил на брошката ми с Ръката на Краля от Game of Thrones и преди да си поръчаме, много държеше да разбере откъде я имам (не е истина колко често ме заговарят непознати откакто ми я подариха ).

Обядът мина неусетно в бъбрене и беше време да се приготвяме за тръгване за това, за което всъщност бяхме там и за което почти бяхме забравили, а именно 3 часов изтощителен конкурс (за него и за другите конкурси мисля да пиша в отделен пост).

След конкурса и двете бяхме с опънати нерви и мисълта ни беше единствено насочена към това къде да седнем да пийнем нещо, а пакета с M&М's, както и двете ми домашно приготвени cookies, бяха изядени със скоростта на светлината. Спряхме се на може би най-известния местен бар с домашна бира. Аз си взех Чери бира, а колежката, която все и е трудно да избере, намери компромисен вариант взимайки няколко чаши различни бири в размер за дегустация :

След малко се оказа, че тя има да гони влак, а аз имах още няколко часа пред себе си и щеше да се наложи всичко да изпия. Поръчах едни сухарчета с разтопени сирена за мезе, понеже отдавна не бях пила. Реших да не бързам, затова се зачетох в книгата ми, наслаждавайки се на спокойната атмосфера в бара. Мисля, че чери бирата най-много ми хареса, въпреки, че по принцип не си падам по сладка бира.

Упита от бирите и усмихната се заразхождах из града. Имаше доста места, които все още не бях видяла, а не е като да нямах време. Някои малко напомняха на Центъра на Пловдив и ме налегна лека носталгия.

Мисля, че се разхождах поне 2 часа и въпреки, че бях отишла надалеч, веднага намерих обратния път. Оставаше ми твърде много време и бях гладна, затова седнах да хапна сигурно най-вкусния дюнер, който някога съм ялa. Вече нямах търпение да се прибера, защото бях преуморена, но знаех със сигурност, че искам да се върна. Градът пък явно не искаше да ме пусне, защото влака ми пристигна с 15 минути закъснение.

Когато най-после стигнах в Париж попаднах в лудницата на гарата и зачаках да ме вземат. Бях преуморена, но се чувствах заредена за пръв път от много време и вече нямах търпение за пътуването ми към Руен.