Lille

Наскоро ми се наложи да пътувам до Лил по работа. Не бях излизала от Париж от повече от година и да отида дори на час път от тук ми се струваше, като цяло пътешествие, затова и бях решила да се насладя максимално на този ден!

Тук на гарата имаше технически проблем с таблото и никъде не пишеше откъде тръгват влаковете. Всичко съобщаваха по говорителя, затова започнах да се ослушвам и си признавам, че ми беше трудно да се сдържа да не хукна към влака за Амстердам. Докато чаках да обявят и моя влак се заредих с M&M's (напоследък съм леко пристрастена 0:) ).

Пътят мина неусетно, в препрочитане на любима книга, а именно Цветният Воал на Съмърсет Моъм. Никога не се бях замисляла колко е подходяща за пътуване.

Щом стъпих на лилска земя, никак не беше трудно да намеря метрото. Веднага си купих електронна карта, която заредих с 2 билета.

Стигнах до старата част и влезнах в търговския център в отчаяно търсене на тоалетна (сутринта бях прекалила с водата и чая). Оказа се че магазините и тоалетните отварят в 10ч., а беше едва 8, но следващите два часа прекарани в града се превърнаха в непрестанно очароване и накрая почти бях забравила за неотложната ми нужда. В една от закусвалните на центъра продаваха топли бретцели само по 80 цента и това веднага ми напомни за пътуването ми в Германия преди около година и половина. Не можах да устоя и си купих един бретцел с капучино.

 Разгледах магазините отвън и ми направи впечатление, че дори баналната верига закусвални Paul е прекрасно декорирана :

Същото важи и за външната стена на този японски ресторант :

Време беше да изляза от търговския център, въпреки че вътре имаше Sephora, Hema и други мои любими магазини, както и магазин на Lego, който така и не можах да разгледам.

Още в началото на разходката ми открих, че архитектурата е прекрасна, и че доста барове предлагат домашно направена бира. Имах чувството, че се намирам едновременно в Германия, Холандия и Белгия, и смесицата определено ми допадна. Дори въздуха сякаш беше различен и не спирах да се радвам цветята и на магазинчетата.

Това цветарско магазинче и старинните вещи, които се продаваха в него много ми харесаха :

Разхождах се безцелно по уличките, очарована от атмосферата и китно украсените витрини и изведнъж се сетих, че май имах неотложна нужда, а минаваше 10 ч. Добре че не бях далеч от един друг търговски център. В него набелязах един магазин за всякакви желирани бонбони, от който на края на деня взех сигурно почти килограм за сестра ми.

После към мен се присъедини колежка от университета, която пристигна с по-късен влак. Набързо я разведох из града, заразявайки я с радостното чувство, което ме беше обзело. Харесахме си барове за вечерта и и двете си казахме, че би било прекрасно да живеем в това спокойно, китно градче с поносими цени, вместо в Париж.

Решихме да обядваме в един от многото суши барове, който се оказа на принципа на fast food, но определено сушито не беше лошо. Сервитьорът се беше ухилил на брошката ми с Ръката на Краля от Game of Thrones и преди да си поръчаме, много държеше да разбере откъде я имам (не е истина колко често ме заговарят непознати откакто ми я подариха ).

Обядът мина неусетно в бъбрене и беше време да се приготвяме за тръгване за това, за което всъщност бяхме там и за което почти бяхме забравили, а именно 3 часов изтощителен конкурс (за него и за другите конкурси мисля да пиша в отделен пост).

След конкурса и двете бяхме с опънати нерви и мисълта ни беше единствено насочена към това къде да седнем да пийнем нещо, а пакета с M&М's, както и двете ми домашно приготвени cookies, бяха изядени със скоростта на светлината. Спряхме се на може би най-известния местен бар с домашна бира. Аз си взех Чери бира, а колежката, която все и е трудно да избере, намери компромисен вариант взимайки няколко чаши различни бири в размер за дегустация :

След малко се оказа, че тя има да гони влак, а аз имах още няколко часа пред себе си и щеше да се наложи всичко да изпия. Поръчах едни сухарчета с разтопени сирена за мезе, понеже отдавна не бях пила. Реших да не бързам, затова се зачетох в книгата ми, наслаждавайки се на спокойната атмосфера в бара. Мисля, че чери бирата най-много ми хареса, въпреки, че по принцип не си падам по сладка бира.

Упита от бирите и усмихната се заразхождах из града. Имаше доста места, които все още не бях видяла, а не е като да нямах време. Някои малко напомняха на Центъра на Пловдив и ме налегна лека носталгия.

Мисля, че се разхождах поне 2 часа и въпреки, че бях отишла надалеч, веднага намерих обратния път. Оставаше ми твърде много време и бях гладна, затова седнах да хапна сигурно най-вкусния дюнер, който някога съм ялa. Вече нямах търпение да се прибера, защото бях преуморена, но знаех със сигурност, че искам да се върна. Градът пък явно не искаше да ме пусне, защото влака ми пристигна с 15 минути закъснение.

Когато най-после стигнах в Париж попаднах в лудницата на гарата и зачаках да ме вземат. Бях преуморена, но се чувствах заредена за пръв път от много време и вече нямах търпение за пътуването ми към Руен.