Уни + конкурси

Понеже ми е трудно да обясня разбираемо на всеки с какво съм се захванала и с какво искам да се занимавам по-късно, реших да ви поговоря за това. Ако се познаваме и се интересувате от това какво уча в момента и всеки път като ви заговоря за конкурс не разбирате за какво става дума или пък понякога се чудите как така имам почти непрестанно изпити в продължение на два месеца, би трябвало всичко това да ви се изясни в следващите редове. (Хората които се чудят какво представлява логопедията във Франция също са добре дошли :D)

Когато бях последна година в гимназията пред мен се постави един жизненоважен въпрос, а именно : а сега накъде? Винаги съм обичала музиката, но просто разбрах, че не искам това да ми е професията. Разбрах че имам нужда да помагам на хората, да се чувствам полезна. Ако можеше да е и нещо свързано с деца, още по-добре. До този момент все още нямах идея, освен може би детски психолог, но тук има твърде много хора които се занимават с това и няма търсене, затова и трябваше да открия нещо друго... И така случайно чрез позната на майка ми разбрах за логопедията, която няма много общо с тази в България.

 След малко проучвания бях изключително въодушевена да разбера, че работейки това мога не просто да помагам на хората, а да позволя на хора с най-разнообразни комуникационни проблеми да бъдат разбрани и чути, защото ортофониста (=логопеда) се занимава именно с това. Дислексия, временно изгубване на глас, афазии на Брока или Вернике, Алцхаймер, заекване, ампутиране на гласните струни, нарушения на слуха... Ортофонистът е способен да даде надежда на всеки, често там където не е останала много. Изключително обогатяваща професия, в която постоянно се учиш, понеже след 5-те години в университета на теория всеки трябва да е способен да покаже на човек, излизащ от операционния блок, с ампутирани гласни струни как да преглъща без да се задави, но не и на практика, затова и като се насочиш към някое заболяване правиш стажове свързани с него и допълнителни обучения. Аз лично бих искала да се специализирам в работата с глухи деца, осъзнавайки колко са крехки, как плачейки никога не могат да намерят утеха в гласа на майка си, как за да бъдат чути имат нужда да им бъде изградена изцяло нова система на комуникация.

Всичко това звучи прекрасно, докато не осъзнаеш, че местата за тази професия във Франция са точно 808. Влизането в университетите предлагащи специалността става със сложен конкурс, чието ниво само се покачва от година на година. Например в Париж през 2013 местата са 120, кандидатите - 3500. Писмения конкурс се състои в перфектно владеене на френския език (включващо спрежение на времена, които никой не ползва, познаване на значението на думи, които понякога не намирам и в най-дебелия речник вкъщи, диктовка (може и такава в която ти търсиш грешките), правопис на редки думи и т.н.), познания по биология и резюме в 200-300 думи на трудно-разбираем хуманитарен текст дълъг поне 3 страници.  Конкурсите са различни във всеки град и често променят условията си, което не улеснява подготовката. Тази година пробвам в 3 различни града, догодина при неуспех ще пробвам в 6 (шанса да ме приемат тази година е много малък, вече имам отказ от Париж, остават ми резултати от Лил и конкурс в Руен през май).

Веднъж успееш ли достатъчно трудния писмен конкурс, по време на устния трябва да убедиш журито да те задържи, а то е там единствено за да те дестабилизира. Запаметяване на дълги серии от цифри и букви, твърде лични въпроси, абсурдни задачи, психологични тестове... всичко сякаш е против теб, а запънеш ли се в отговора журито чака и с нищо не ти показва дали грешиш или не.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Когато дойде време да си избирам специалност в университета реших да се занимавам с науки на езика (нещо подобно на лингвистика? като цяло много ми допада) и едновременно да подготвям конкурса, понеже в моя университет има безплатна подготовка като подспециалност. Подготовката за конкурса в едно частно училище струва над 5000 евро, а шансът ти да успееш си остава почти същия. Истината е, че трябва постоянна мотивация и денонощно учене, учене, учене... което не ми е лесно, предвид това, че отделно следвам. Така се получи че ми се събраха два месеца и половина непрестанни изпити по специалността и няколко конкурса в различни градове. Така поне готвейки се не оставам без диплома и уча нещо, което също ми е много интересно. Статистиките показват, че доста хора успяват да вземат конкурса след бакалавър, та може би просто ще ми трябва още малко време. Време имам, мотивация също и само мога да се усмихвам на въпроси като "А ако не стане какво ще правиш?", защото знам, че искам да се занимавам именно с това и никой не може да ме спре.

"Обичам те" на езика на знаците